Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Тъща залюбила зетя си

Мама на Велико думаше:
- Синко Велико, Велико!
Срам ме е, мамо, Велико,
из село, мамо, да ида,
от твоята булка хубава;
че й се смеят хората,
че ходи из грозни пътища
с турци и с българи,
с трета вяра цигани.
Мама на Велико думаше:
- Я иди, мамо, иди,
я иди в росни ливади,
улови брези биволи,
изори черни угари;
а аз ще Тодорка да пратя
обяда да ти донесе.
Главата да й отрежеш,
в угари да я заровиш!
Като се е назад върнала,
наготви топла обяда
и си Тодорка изпрати,
и на Тодорка заръча:
- Снахо Тодоро, Тодоро,
какво съм му казала -
всичкото да го извърши!
Когато Тодорка там стигна,
тя на Велико думаше:
- Помага Бог ти, Велико!
Велико на Тодорка не дума.
Пак му Тодорка продума:
- Хляб ли не ми харесваш,
гозба ли не ми е хубава?
На мен ми майка ти заръча -
каквото ти е казала -
всичкото да го извършиш.
Велико на Тодорка думаше:
- Аз не мога да го извърша,
кърът е пълен с хора -
орачи, още копачи...
И тя се назад върнала.
Свекърва на Тодорка думаше:
- Каза ли ти на Велико
каквото ти бях казала,
казала и заръчала?
Тодорка дума на майка си:
- Казах му, мамо, казах му,
ала не може да го извърши,
че къра е пълен с хора -
копачи, още орачи.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Я иди долу в мазата!
И тя я отзад настигна,
тя й главата отряза,
та я в бащиното зарови.
Когато настана вечер,
биволите тичат и ревът,
от нивите си идат.
Стоян на биволи думаше:
- Биволи, брези биволи,
защо тичате и ревете?
Тодорка ще ви нахрани,
Тодорка ще ви напои.
Когато биволи пристигат,
с рога вратата счупили,
та си в двора отиват
и си към мазата минават.
Велико на майка си думаше:
- Къде е, майко, Тодорка?
Мама на Велико думаше:
- Тодорка не си е идвала.
Кога си Велико в мазата влезе,
че какво Велико да види -
Тодорка лежи умряла,
че я майка му заклала.
Извади ножче сребърно,
та се в сърце удари,
та Велико падна, умира.
Той си на място седеше,
мокър му език думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
да се находи майка ми!
Майка ми каил не стана,
ние двамата да си живеем.

 


Малиново, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020