* * *

Тъща залюбила зетя си

Великовата майчица,
тя на Велико думаше:
- Да знаеш, синко Велико,
че нашта булка хубава,
тя люби турци, българи
и трета вяра цигани.
Да знаеш, синко Велико,
днеска е денят събота,
утре е света неделя,
подир неделя понеделник.
Ти стани рано у понеделник,
забери руси биволи
и си на нива отиде,
да ореш черни угари.
Че стана рано сутринта
ще меся, мама, наготвя
и ще Тодорка събудя
обяда да ти донесе.
Там, като дойде Тодорка,
главата да й отрежеш
и я в бразната положи.
Дошло е денят понеделник,
Велико си рано подрани,
че забра руси биволи
и си на нива отиде
да оре черни угари.
Стана мама му, месила,
месила и наготвила
и си Тодорка събуди
и на Тодорка поръчва:
- Ти кат на нива отидеш
и на Велико да кажеш, -
каквота съм му снощи казала,
още днес да го извърши!
Тя си на нива отиде
отдалеч му се засмяла:
- Помага ти Бог, Велико!
Велико й нищо не каза,
Тодорка му пак повтаря:
- Защо, Велико, не дойдеш,
дали ми хляба не харесваш,
или ми ястье безсолно?
Ела, Велико, да ядем,
че после пак ще орем!
Велико си нищо не каза
дребни си сълзи порони,
Тодорка пак му повтаря:
- Защо, Велико, не дойдеш?
Велико Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
ти кат си дома отидеш,
ти на мама да кажеш,
каквото си снощи казала,
Велико не може извърши -
къра е пълен с хора.
Тодорка си у тях отива
и на мама си думаше:
- Мамо, стара свекърво,
каквот си снощи казала
Велико не може извърши,
кърът е пълен с хора.
Тодоркината свекърва
тя на Тодорка думаше:
- Вода на огън да сложиш,
главата си да измиеш.
Тодорка булка хубава,
вода на огън сложила,
главата да си измие.
Както си глава миеше,
нейната стара свекърва
вземала брадва точена,
че й главата отряза
и я в мазата завлече.
Велико на нива ореше,
ризиграли са биволи
и той си у тях отива.
Майка му порти отваря,
той на мама си продума:
- Къде е, мамо, Тодорка,
портите да ми отвори,
биволи да ми посрещне,
биволи да ми назоби.
Тя не си у дома идвала.
Велико си в къщи отива,
право в мазата влиза,
като Тодорка погледна
тя си на земя лежеше,
цяла в кърви обляна.
Че си ножчето извади
и се в сърцето прободе
и до Тодорка той падна
и на Тодорка думаше:
- Я леж, Тодорке, да лежим,
мама ми да се находи
на наште млади години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020