|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъща залюбила зетя си
Имала й мама, имала й,
една дъщеря Тодорка.
Ах, че си я мама ожени,
че за зет Петка вземала,
че го й мама й залюби,
станала й тежка разпета.
Мама й дума на Петка:
- Петко ле, Петко, мил Петко,
мил си ми Петко, драг си ми,
да станеш, Петко, да идеш,
нивата да си заореш,
нивата на Могилата.
Изори бразна дълбока,
дълбока бразна, широка,
аз ще Тодорка да пратя,
обяда да ти донесе;
Тодорка да си убиеш,
в бразната да я заровиш.
Кат се Тодорка задала,
като я Петко погледна,
че му Тодорка домиля
и му за нея досвидя.
Като Тодорка отиде,
тя си на Петка думаше:
- Мене ми мама заръча,
каквото ти е казала,
ти да го, Петко, извършиш!
- Не мога да го извърша,
че имам много орачи.
Петко Тодорка думаше:
- Като си идеш у вази,
майка ти да го извърши,
в мазата, покрай бъчвата.
Като Тодорка казала,
туй дето Петко й заръчал,
майка й дума Тодорка:
- Аз съм кокошка заклала,
баница съм направила,
и топла пита опекла,
сал едно вино остана,
върви ти вино наточи,
и Петко като се върне,
всичкото да е готово.
Слязла в маза Тодорка
червено вино да точи,
както се била навела,
майка й с брадвата влязла,
и й главата отсякла.
Кози рог, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|