|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъща залюбила зетя си
Кой като Енина мама
и тя зетя си да люби.
Тя на зетя си думаше:
- Зетко, Никола, Никола,
днеска е света неделя,
утре е делник понделник -
ще идеш оран да ореш.
Изкарай, зетко, изкарай,
изкарай бразна широка,
широка, зетко, дълбока, -
колкото Янка да легне.
Аз ще си Янка проводя
да дойде хляб да донесе.
Ти й главата отрежи,
във бразната я зарови.
Че е вечерта мръкнало
и на сутринта съмнало.
Че си Никола отиде,
отиде оран да оре.
Янкина мама думаше:
- Янчица, мила, мамина,
я иди, Янке, я иди,
хляб на Никола занеси
и на Никола да кажеш -
което съм заръчала,
Никола да го завърши...
И Янка стана, отиде,
хляб на Никола да носи.
Отдето Янка премина -
всичките орат и пеят;
кат при Никола отиде -
Никола оре и плаче.
Янка Николу думаше:
- Никола, холан, Никола,
що тъй си грижен-кахърен,
отдето ази преминах
всичките орат и пеят,
пък ти ми ореш и плачеш?...
Никола нищо не каза...
Постоя Янка, погледа
и на Никола думаше:
- Мене ми мама поръча -
което ти й заръчала,
Никола, да го завършиш.
Никола Янки думаше:
- Иди си, Янко, иди си
и на майка си да кажеш -
което тя ми заръча,
не мога да го завърша.
А че си Янка отиде
и на майка си думаше:
- Никола каза, мамо мо,
което си заръчала,
не може да го завърши.
Тогаз майка й казала:
- Я хайде, Янке, да идем
във нашта горна градинка,
на слънце да си поседим.
Че са в градинка отишли,
че я майка й улови
и й главата отряза.
Главата й се търкаля,
а пък езика хортува:
- Мамо мо, да се провалиш
дясна ти ръка да изсъхне,
дето ми глава отряза.
Ичера, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|