* * *

Тъща залюбила зетя си

Мама Даймене продума:
- Даймене, синко Даймене,
знаеш ли, синко, знаеш ли
какво хортуват хората
за нашто булче хубаво -
че с други, синко, ходяло.
Ти стани рано сабахлян,
запрегни руси биволи,
че иди в росно ливаде,
изори бразна дълбока,
аз ще Тодорка да пратя
обяда да ти донесе -
тамка я, синко, зарови!
Даймян майка си послуша,
запрегна руси биволи,
че втиде в росно ливаде,
изора бразна й полвина.
Тодорка булка хубава,
тя при Даймяна отива
и на Даймяна продума:
- Добрутро утром, Даймене!
Твоята стара майчица,
тя ми, Даймене, поръча,
аз да ти, Даймене, кажа, -
квото сте си вчера казали,
да го, Даймене, извършиш!
Даймян Тодорки продума:
- Тодорке, любе Тодорке,
Тодорке, севда голяма,
ти да се назад повърнеш
и на майка ми да кажеш:
"Кърът е пълен със хора,
не можах да го извърша!"
Тодорка булка хубава,
тя се назаде повърна
и на майка му продума:
- Мамо ле, стара свекърво,
мене ми Даймян каза:
"Квото сте си вчера гьлчели,
не може да го извърши -
кърът е пълен със хора!"
Нейната стара свекърва,
тя на Тодорка продума:
- Тодорке, снахо Тодорке,
ти иди у мазе дълбоко, -
брашно, Тодорке, да отсейш!
Тодорка булка хубава,
в мазе дълбоко отиде, -
брашно Тодорка да отсей.
Тамън се й Тодорка навела,
брашно Тодорка да сее,
нейната стара свекърва
у мазе дълбоко отиде,
тамка й глава отряза.
Клета й душа излиза,
трепен й език говори:
- Майко льо, стара свекърво,
как ми душата кайдиса,
дали не съм те слушала!
Даймян ми млада войвода,
като на нива ореше,
Караман бивол порева,
железен жегъл исчупи.
Даймян си рало запрегна
и си във село отиде,
на двора срещна майка си
и на майка си продума:
- Къде е, мамо, Тодорка,
та се на двора не види,
биволи да ми разпрегне,
разпрегне, да ги навърже?
Неговта стара майчица,
тя на Даймяна продума:
- Даймене, сино Даймене,
Тодорка, сино, във къщи,
не рачи, сино, да излиза.
Даймян си биволи разпрегна,
разпрегна и ги навърза,
и си във къщи увлезе -
Тодорка няма във къщи.
В мазе дълбоко отиде,
като си прага прекрачи,
но що да види станало -
Тодорка на земя лежеше,
руса й глава отрязана.
Че бръкна в куюм джобове,
извади остро ножченце
и се във сърце прободе.
Клета му душа излиза,
трепен му език говори:
- Тодорке, любе Тодорке,
Тодорке, севда голяма,
леж, Тодорке, да лежим,
моята стара майчица
да се находи й наноси
без тебе, либе, и без мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020