* * *

Тъща залюбила зетя си

Великовата майчица,
тя на Велико думаше:
- Велико, синко Велико,
днеска е света неделя,
утре е делник, понеделник.
Да станеш рано зарана
упрегни руси биволи,
че на нивата да идеш,
бяла пшеница да сееш.
Аз ще ти Тодорка изпратя
обяда да ти донесе,
там й главата удари
и в черни угари заори,
че тя при кръчмари отива
да яде, още да пие.
Величко нищо не каза,
стана рано сутринта,
упрегна руси биволи
и на нивата отиде
бяла пшеница да сее.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Хайде, Тодорке, да идеш,
на Величко манджа да занесеш
и на Величко да кажеш -
каквото съм му снощи поръчала,
кажи му да го направи,
ако ли не го извърши
в къщи да се не връща!
Тодорка отиде на нива
и на Величко думаше:
- Помага Бог ти, Велико,
ела, Велико, да ядем,
да ядем, да обядваме.
Велико нищо не каза,
глава надолу наведе.
Тодорка дума пак Велико:
- Защо не дойдеш да ядем,
дали ми хляб не харесваш
или ми манджата безсолна?
Велико нищо не отвръща.
Тодорка дума пак Велико:
- Велико, либе ле Велико,
мама, Велико, поръча,
дето ти снощи казала,
каза да го извършиш,
ако ли не го извършиш
в къщи да се не връщаш!
Тогаз си Велико продума:
- Кажи на мама, Тодорке,
не мога да го извърша -
тук има много орачи,
орачи, още копачи,
отдолу оре чичо ни,
отгоре оре вуйчо ни.
Кажи, Тодорке, на мама,
тя в къщи да го извърши!
Тодорка се назад повърна,
кат си в къщи отиде
и на майка си думаше:
- Майно ле, стара свекърво,
Велико не може, мамо, да го извърши,
че има много орачи,
орачи, още копачи, -
отдолу оре вуйчо ни,
отгоре оре чичо ни!
Каза ми, мамо, каза ми,
в къщи ти да го извършиш.
Вечерта, като взело да мръква,
Тодорка у маза отиде,
бяло си брашно да сее,
че свекърва й отива,
там й главата отрязва.
Вечерта Велико от нива се задава,
биволите реват и бягат,
железни жегли счупват.
На Велико му на ум дошло,
че нещо в къщата е станало.
Като на порти отива
и на порти похлопва.
- Тодорке, либе Тодорке,
излез ме, либе, посрещни!
Не е излязла Тодорка,
най излязла майка му.
Велико майка си попита:
- Къде е, мамо, Тодорка?
Майка му дума Велико:
- Тодорка я няма тука,
пак при кръчмари отиде.
Велико си в мазе отиде,
на биволи зоб да дава.
Като си в мазе влезе
какво да види,
Тодорка лежи умряла
и си на вънка излезе,
и си ножчето извади,
и се в сърце прободе,
и се ясно провикна:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
да се нарадва майка ни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020