|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъща залюбила зетя си
Имала мама, имала,
една дъщеря Маринка.
Привела зетя Никола,
тя го има за нея.
Тя на Никола думаше:
- Никола, зетко, Никола,
в зори рано да станеш,
да запрегнеш руси биволи,
рано на нива да идеш.
Кат си нива започнеш,
започнеш зетко, да ореш,
Маринка ще дойде,
ти да й главата отрежеш,
ний двама да се съберем.
Нал' я Никола послуша,
рано на нива отиде;
като си нивата започна,
ора Никола и плака...
Като нагоре погледна -
Маринка отгоре идеше;
през поле като вървеше,
росни си цветя береше,
по главата си ги редеше.
Кат' я Никола съгледа,
още повече заплака.
Маринка при него отиде
и на Никола думаше:
- Никола пръвна пръвнино,
защо си нивата ореш,
ореш, Никола, и плачеш?
- Маринке, мари Маринке,
майка ти ме накара
главата да ти отрежа,
и в бразда да я заровя.
Две могили, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|