* * *

Тъща залюбила зетя си

Една Тодорка на мама,
една бе, и тя да не бе,
с билки га мама добила,
зетя си с правинье привела,
още си зетю думаше:
- Зетьо Никола, Никола,
мойта дъщеря Тодорка
не е прилика на тебе,
ми е прилика на мене.
Ти рани, зетьо, ти рани,
ти рани рано в понделник,
рано на баир да идеш,
на баир оран да ореш!
Ручок пладнина не вземай,
баба ще сладко да сготви
и ще Тодорка да прати
ручок пладнина да донсе.
Като га видиш, че иде,
че пусни бразна дълбока,
дълбока, зетьо, широка,
колкот Тодорка да легне,
да легне, че да не стане.
Зетят си баба послушал,
рано си рани в понделник,
рано на баир отиде,
на баир оран да оре,
хем оре Никол, хем плаче.
Тодоркината майчица,
нали е клета, проклета,
рано ручока сторила
и е Тодорка пратила,
подиря хи наръчала:
- Синко Тодоро, Тодорке,
кога на баир отидеш,
Николум хляб да занесеш,
и ще му, сино, заръчаш:
"Любе Никола, Никола,
кото ти мама наръчала,
заръча да го извършиш."
Тодорка млада невяста,
кога на баир отишла
ручок пладнина да зансе,
Никол ми младо юначе
хем оре Никол, хем плаче.
Тодорка дума Никола:
- Любе Никола, Никола,
що ореш, любе, и плачеш,
та не ореш и да пееш?
Където, любе, замина,
хорските, любе, чифчии
хем орат, любе, и свирят,
а пък ти ореш и плачеш.
Никол Тодорки думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
хорските, любе, чифчии,
те орат ниви бащини,
я ора ниви бабини.
Тодорка дума Никола:
- Любе Никола, Никола,
мама ми, любе, заръча,
заръча аз да ти кажа,
кото ти мама наръчала,
заръча да го извършиш.
Никол Тодорки думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
не мога да го извърша.
Кога си идеш във село,
да кажеш, любе, на баба:
баиря пълен орачи,
орачи, любе, чифчии.
Тодоркината майчица,
като га виде, че иде,
още Тодорки думаше:
- Синко Тодоро, Тодорке,
кото ти, сино, наръчах,
защо го Никол не стори?
Тодорка мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
я казах, мамо, Николум,
Никол ми, мамо, заръча:
"Да кажеш, любе, да кажеш,
да кажеш, любе, на баба -
не мога да го извърша,
баиря пълен орачи,
орачи, любе, чифчии."
Тодоркината майчица,
нали е клета, проклета,
тя на Тодорка думаше:
- Синко Тодоро, Тодорке,
мар, яла легни на мама,
на мама, сино, на скута,
та мама да те попощи!
Тодорка млада невяста,
тя майка е послушала,
майка на скути легнала.
Не га майка попоскала,
ми га майка кайдисала.
Га слънце трепна да зайде,
Никол ми младо юначе,
той се от баир завръща.
Тодоркината майчица,
тя си Никола думаше:
- Зетьо Никола, Никола,
кото ти, зетьо, заръчах,
ти не може да извършиш,
а я го, зетьо, извърших,
я си Тодорка кайдисах,
ний с тебе же се вземеме,
с тебе сме лика-прилика.
Никол ми младо юначе
разпрегна бели волове
и си във къщи увлезе,
и си Тодорка завари
насред къщи протегната.
Извади ножче ханджарче,
той си се Никол кайдиса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020