* * *

Сестра продава брата си за белило и червило

Що се е слънце запрело,
насред ми небо пред облак,
та гледа чудо голямо -
сестра си брата продава,
брато ми, комитата,
на тия мъдри арапи
за тънки бели дарове,
и за алени чорапи.
Щом го е сестра продала,
веднага се сестра стреснала,
че без брат си тя може,
но без комитата не може,
и си братето попита:
- Братко ле, мило, братенце,
ще ми дойдеш ли на гости?
- Ще дойда, сестро, ще дойда,
кога ми, сестро, направиш,
дълги, широки калдъръми,
от мои двори до твои,
с олово да ги полееш,
с платно да ги покриеш,
платно от далеч да се белее,
от близо да се лее.
Ще дойда, сестро, ще дойда,
кога си сабя препашеш,
и с нея да ми помахаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019