 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сама ще му дойде (ще му пристане)
- Ти беше снощи за вода, Сирме,
кой ми ти строши стомните?
Тъмница беше и не видях, мале,
мнозина бяха, не познах.
Като да ми се припозна,
че беше първото либе
на сива коня яхаше,
вятър му перчем вееше.
Със дълга пушка на рамо,
и чифт пищови на пояс...
Ил дай ме за него, леле,
ил сама с него кье бегам.
- Чакай, почакай, щерко ле мила,
нека да дойде баща ти.
Не мога да го чакам бе,
сама кье бегам по него.
Лесичово, Пазарджишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017