* * *

Сама ще му дойде (ще му пристане)

Полегна ми младо турче
пред хамбар на одър,
а легнало, а заспало,
а на сън гледало.
Над глава му малка мома
да се пременюе,
облече си кошулчица
от бела ружица,
връз кошуля бела сая,
бела дизманлия,
връз саята - ален пояс,
ален чичаклия,
връз пояс гюрмиш пафти,
гюрмиш позлатени.
Рипна лудо, рипна младо
чифлик да продава,
провикна се млада мома
низ нова градина:
- Бре, стой, лудо, бре, стой младо,
чифлик не продавай,
ако сам ти реченица,
сама че ти дойдем,
че ти литнем по дворове,
като гълъбица,
че ти литнем по полето,
като яребица.
Стои лудо, чека лудо,
чифлик не продаде,
била му е реченица,
сама му е ошла,
литнала му по дворове,
като яребица,
литнала му по полета,
като гълъбица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017