* * *

Сама китка продумала (Как носят китка моми, ергени и невести)

- Стано, Стано, бяла Стано,
падна слана на полето,
мене, Стано, на сърцето!
Изгори ме, изсуши ме,
та ме стори сухо дърво,
сухо дърво яворово,
я зелено бръшляново!
Вземи брадва, разсечи ме,
та ме стори дребни трески,
наклади ме голям огън!
Я кье горя, да изгоря,
та кье стана прах и пепел,
ти ме сбери във престилка,
та ме хвърли във градинка!
Я кье никна, да изникна,
та кье пусна жълто цвете,
жълто цвете, ран босилек.
Кога идеш на хорото,
ти си влези във градинка,
та откъни жълто цвете,
жълто цвете ран босилек,
окичи се на страната!
Не ме давай на момите,
ам' ме давай на момците -
че момите кротко ходят,
кротко ходят, лудо носят;
па момците лудо ходят,
лудо ходят, кротко носят!
Я момите кога идат,
кога идат у дома си,
не ме турват на стрехата,
ам' ме хвърлят зад вратата,
та ме метат малки моми,
та ме хвърлят на боклука
да ме рият селски петли!
Па момците кога идат,
кога идат у дома си,
тий ме турват на стрехата,
да ме роси росна роса!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016