|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Придирчива мома - подбира либе според занятието
Калина Неда за вода ходи,
за вода ходи, от вода иде.
Над нея хвъркат дор два гълъба,
дор два гълъба, три кализмаре.
Сянка хи правят на бяло лице,
на бяло лице, на църни очи
и си на Неда тихом говорят:
- Я върви, върви, Калино Недо,
я върви, върви, я повървявай,
я повървявай, я побързовай,
че у вас чакат до два крондире,
до два крондире, три кализмаре.
Първият крондир Стоян провада,
вторият крондир Иван провада.
- Ой лельо, лельо, лельо Тодоро,
сама се чудя, сама се мая,
кого да взема, кого да върна -
дали Ивана, дали Стояна?
Небол' Ивана, побол' Стояна?
- Ой Недо, Недо, Калино Недо,
Иван го кажат младо терзийче.
Сутринта стане, аршинът вземе,
аршинът вземе, низ село тръгне.
На кечи седи, късаци крои,
късаци крои, булките гледа.
Стоян го кажат младо овчарче.
Сутринта стане, гегата вземе,
гегата вземе, низ гора тръгне,
та стадо пасе и гега вие,
и гега вие и кавал свири,
и дъжд го мокри, и сняг го лети.
Вечер си дойде весел засмеян,
ще ти донесе от гора цвете,
от гора цвете - теменугово,
теменугово, перунигово
и ще ти рече: "На ти, Калино,
на ти, Калино, от гора цвете,
от гора цвете, та се накичи!"
Звездец, Малкотърновско; хороводна (СбНУ 57/1983, № 824 - "Овчар
се връща весел - 1"; =Огнянова 1984, с. 83 - "Не ще терзия, иска овчаря",
съкратена).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|