|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Придирчива мома - подбира либе според занятието
- Тодорче ле, байневото,
байневото, хубавото,
като седиш тук на пътят,
тук на пътят - улойолът,
де миноват гърци, турци,
гърци, турци и българе,
рече ли ти някой нещо,
рече ли ти, стори ли ти?
- Не ми рече никой нищо,
не ми рече, не ми стори.
Най-подире оттук мина
царювото хазнатарче,
хазнатарче, праматарче,
той ми рече и отрече:
- Тодорче ле, байневото,
байневото, хубавото,
кога подеш на хорото,
да не любиш орачетог,
орачетог, копачетог!
Че орачет рано рани,
рано рани на нивата.
Вечер дойде от нивата,
вечер дойде кален мокър,
сърдито ти хоратова.
Метне копач зад вратата,
дисагите на вратата,
та че рече, Тодорче ле:
- Събувай ми цървулето,
опери ми навоето,
опери ги, изсуши ги,
утре рано пак отивам!
Тодорче ле, байневото,
байневото, хубавото,
да си любиш дюкянжия.
Дюкянжия късно ходи,
късно ходи на дюкянът.
Вечер дойде, весел дойде,
донесе ти крондир вино,
крондир вино, кърпа грозгье,
че ти рече, Тодорче ле:
- Тодорче ле, байневото,
байневото, хубавото,
туряй хлябът да ядеме,
да ядеме, да пиеме!
Приморско, Бургаско; инф. преселн. от Кондолово, Царевско; хороводна
(СбНУ 57/1983, № 828 - "Да не люби орач, а дюкянджия" ; =Огнянова 1984,
с. 141 - "Да не люби орач, а дюкянджия", съкратена, без посочено селище).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|