|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Подигран и изгорен ерген
Била Яна, била гявол, (2)
излъгала лудо-младо:
- Дойди, лудо, довечера,
доде не съм вечеряла,
вечеряла и легнала,
чемшир порти затворила;
ако биде затворено,
тизе ойди зад къшчата,
тамо има нови кола,
на колата нов конопец,
ти се вържи за мишките,
та се пушчи низ оджако,
я кье турим стол в огъно!...
Не турила стол в огъно,
но турила казан тиква,
казан тиква с пресно млеко.
Па се спушчи лудо-младо,
изгоре си двете нозе,
двете нозе до колена,
изгоре си двете ръце,
двете ръце до рамена...
Турила го в ношчовите,
покрила го с месалете.
Питале я нойни дружки:
- Мари Яно, гявол Яно,
шчо е това в ношчовите,
шчо се вдига и се слага?
А она им отговаря:
- Меснала съм малко хлебец,
ръжено е, да се вдига,
просено е, та се слага...
неуточнено, Самоковско (СбНУ 16-17/1900, с. 189, № 5); всеки
стих се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
|