* * *

Подигран и изгорен ерген

Седнал ми е млад юнак
накрай града на бял камък,
да си яде шаро агне,
да си пие руйно вино,
слуга му беше малка мома,
хем му служи, хем го кани.
- Еж, юначе, пий, юначе!
Отговаря добър юнак:
- Пия, пия, не ме хваща,
зарад твойта тънка снага,
зарад твойта дълга коса,
зарад твойте черни очи.
Отговаря малка мома:
- Ой те тебе, добър юнак,
кога е било зарад мене,
ела, любе, довечера,
довечера, по вечеря,
докат не сме вечеряли,
на кучетата хляб хвърлили.
Ще се спуснеш през комина,
ще ти туря стол да стъпеш.
Измами се добър юнак,
че отиде у момата,
че се спусна през комина.
Не му тури стол да стъпи,
най накладе буен огън,
изгори му двата крака,
двата крака, до коленете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019