|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Подигран и изгорен ерген
Рада Ивану думаше:
- Я дойди, либе, я дойди,
я тая вечер, я друга,
я дойди, либе, на седянка.
Иван си Ради думаше:
- Не мога, либе, да дойда,
вълк ми на стадо налита,
и тая мечка стръвница.
Рада Ивану говори:
- Чер съм циганин срещнала,
вързана мечка водеше,
от вълка кожа носеше.
Иван си Рада послуша,
па на седянка отиде.
И той й рече "Добър вечер",
а тя му рече "И утре вечер",
и той си седнал у главните
като куче сополиво,
като маче драпаливо.
Зададоха му се другари,
и на Ивана думаха:
- Иване, море Иване,
Иване, наше другарче,
Иване, наше шилегарче,
колко ти бяха овцете,
колко ти бяха шилета?
- Двеста ми бяха овците,
триста ми бяха шилета.
Кога си Иван отиде,
от двеста - две са остали,
от триста - три са остали.
Извор, Видинско (Стоин-ТВ 1928, № 3193; =Вълчев 1952, с. 51 -
"Останал без стадо"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
|