* * *

Подигран и изгорен ерген

- Донко, Донко, моме, Донко,
кажи, Донко, коя вечер,
коя вечер да ти дойдем?
А Донка му говореше:
- Иди лудо, иди дома,
бери пари, нижи китка,
бери люгье, люгье подежници.
Та па дойди довечера
при мама ми и при баща ми.
Заискай ме с божи закон.
Ако ме мама не даде,
и мама, и тата,
ти си дойди друга вечер,
доде не сме вечеряли,
злите пцета нахранили,
чишмир порти затворили.
Па си дойди за нашата,
за нашата нова къща.
Тамо има нови кола,
на колата - нови литри,
на литрите - вит конопец.
Па си връжи под мишките,
па се спущи низ комино,
я че турим стол в огъно.
Била Донка, била дявол.
Не турила стол в огъно,
нал турила казан тиква.
Слушало я лудо-младо,
излъга го мома Донка.
Спущило се низ комино,
изгори се лудо-младо.
Па се чуди мома Донка,
дег да скрие лудо-младо.
Турила го у нощвите,
покрила го сос месальо.
Надойдоха Донки дружки,
па питаха мома Донка:
Мари Донко, наша дружко,
що ти кишка у нощвите?
Що ти кишка, що ти пишка?
А Донка им казуеше:
- Леле, моми, мои дружки!
Лебец съм си замесила,
ръжено е, та се дуе,
просено е, та шумоли,
ечемик е, та се пуца.
А дружки й говореха:
- Мари, Донко, наша дружко,
я отвори да видиме.
Отворила мома Донка,
що да видат Донки дружки -
изгорила лудо-младо,
турила го у нощвите,
покрила го сос месальо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019