* * *

Подигран и изгорен ерген

Мори, Дено, кара Дено!
Не шетай се, не метай се
спроти мене, сиромаха
сиромаха, голомеха;
та я сум си чужди момок,
чужди момок, турски ратай;
деня идем на оране,
вечер дойдем от оране.
Нощя пасем турски конье,
турски конье и камили.
А Дена му говореше:
- Таком бога, чужди момок,
чужди момок, турски ратай!
Днеска иди на оране,
па си дойди до вечера;
тури коне у железа,
а камили у пайвани.
Та си дойди у Денине,
у Денине, зад къщата,
зад къщата черамиди;
тамо има нови кола,
на колата нови литри,
на литрите нов конопец.
Ти се вежи за мишките,
ти се вежи с вит конопец,
па се спущи низ комино, -
я че турим стол в огъньо!
Послуша я чуждин момок,
чуждин момок, турски ратай;
деня ойде на оране,
вечер дойде от оране,
тури конье у железа,
а камили у пайвани,
па си дойде у Денини,
у Денини, зад къщата,
зад къщата черамиди.
Тамо найде нови кола,
на колата нови литри,
на литрите нов конопец.
Он си взема нов конопец,
та се веза за мишките,
та се спущи низ комино...
Измами го мома Дена -
не турила стол в огъньо,
нел турила котел вода.
Изгорел се чуждин момок,
чуждин момок, турски ратай.
Па го взела мома Дена,
та се чуди що да чини,
що да чини с чуждин момок,
с чуждин момок, турски ратай!
Го турила у нощвите,
покрила го с месалето.
Дени дружки надойдоха;
он си кишка, он си пишка.
Дени дружки говореха:
- Леле Дено, наша дружко!
Що ти кишка у нощвите,
що ти кишка, що ти пишка?
А Дена им говореше:
- Леле моми, мили дружки,
хлебец съм си замесила,
ържено е, та се дуе,
просено е, та се пуща.
Открили са Дени дружки;
що да видат, що да чуят -
оно било чуждин момок,
чуждин момок, турски ратай!
Изпекла го мома Дена,
та ю кишка, та ю пишка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019