|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявай толкоз стадо голямо.
Я продай, синко, до двеста,
нека ти останат до триста.
На пролет ще да се избагнат,
и пак ще петстотин да станат.
Стоян мама си не слуша
и на мама си продума:
- Аз съм си зайре нагласил -
до петстотин чардака със сено
и до хиляда кила ечемик.
Храни го Стоян, гледа го
до среди-зима го хранил.
Почна стадо му да мре.
Стоян на купен го кладеше.
Най-подир югича умира,
със него си купен изклажда
и на купена си седна,
със тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
както и аз моята!"
Трявна, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|