|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Авраме думаше:
- Синко Авраме, Авраме,
не зазимявай, Авраме,
толкова стадо голямо,
толкова дребен добитък.
Продай си, мама, петстотин,
напролет ще се изагнят,
пак щат хиляда да станат.
Хората казват, Авраме,
че ще да падне зла зима,
зла зима, скъпа година.
Аврам мама си думаше:
- Гледай си, мамо, хурката,
хурката и вретеното.
Аз съм си, мамо, подготвил
петстотин купи със сено,
хиляда снопа със шума,
петстотин крини ечемик.
Че паднала зла зима,
зла зима, скъпа година,
че му се сено привърши,
че му стадото замряло.
Аврам си стадо сбираше
и го на купен правеше
със ваклушка го доклажда,
със вакъл овен изклажда.
Че викна, жално заплака:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша,
както Аврам майка си.
Трапище, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|