|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
имаш ли стадо голямо.
Нивата да си продадеш,
нивата, двата декара,
фураж за стадо нагласиш!
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, мила майчице,
аз съм си, мамо, нагласил
петстотин кола със сено,
хиляда кила зобило.
Зимата била голяма,
Стоян си зобило изоби
и си сеното изхрани.
Че му овцете измряха,
хиляда майки с агънца.
Само му на Стояна останаха,
двайсет ми овце ялови.
Стоян се жалба нажали
и си на майка си думаше:
- Майко ле, мила майчице,
я ми дай, мамо, кавала,
със кавал да си посвиря.
Майка му кавал подава.
Стоян си жално засвири,
кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"
Стефан Стамболово, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|