* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Изгряла ми е ясна ми зора, Коладе ле,
вредом доле, вредом в поле, Коладе ле;
то не било ясна ми зора,
най е било вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо,
да си пасе сиво стадо,
сиво стадо, вакли овни.
Почна стадо да примира -
на неделя по дестина,
на неделя по стотина,
та го кара тука надолу
към канари, към касаби.
На път срещна свети Гьорги;
проговаря свети Гьорги:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо,
де си караш сиво стадо,
сиво стадо, вакли овни?
Отговаря вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо:
- Почна стадо да примира -
на седмица по дестина,
на месеца по стотина,
та го карам тук надолу,
към канари, към касаби!
Отговаря свети Гьорги:
- Не си карай сиво стадо,
сиво стадо, вакли овни
към канари, към касаби,
най си стани сутрин рано,
сутрин рано на Гергьовден,
заколи си шаром агне,
нагости си добри гости!
Тебе пеем, вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019