* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Чавдара думаше:
- Чавдаре, синко Чавдаре,
днеска е света Неделя
мама е на черква ходила
попове четат и казват
щяло да има зла зима
зла зима и гладна година.
Ти имаш стадо хиляди,
ти продай, синко, петстотин
на тебе пет да останат.
Като ги до пролет изхраниш
пролет ще се стадо оагне
пак ще хиляда да станат.
Чавдар си мама думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
аз съм зайре приготвял
петдесет купи със сено,
девет хамбара с ечемик.
Чавдар си стадо заземи.
Храни ги, Чавдар, кара ги
дор до Коледа и Водици,
че му зайре привърши,
стадо му от глад измира.
Ни коли Чавдар, ни дере
най-ги на кладня довърши.
Че са Чавдар на кладня покачи
извади медни кавали,
и засвири жално-милно;
кавал му свири-говори:
"Да се провали и проседне,
който майка си не слуша,
майка си, още стари хора!"
Че си кавал захвърли,
извади ножче черносапче
и се в сърце прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019