|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Чавдаровата майчица,
тя на Чавдар думаше:
- Чавдаре, синко Чавдаре,
тази година зла зима,
зла зима и гладна година
я си стадото намали, -
двестата, синко, заколи
тристата, синко, ти продай,
барем петстотин да останат!
Чавдар майка си не слуша,
че си стадото зазими;
че му стадото замряло
за ден по двеста умират -
всичките до една умряха.
Нито ги Чавдар дереше,
нито ги Чавдар хвъргаше,
най си ги кладня трупаше.
Като ги струпа всичките,
той на майка си викаше:
- Я дай ми, мале, кавала,
да си с кавала посвиря,
стадото да си оплача.
Че си с кавал засвири.
Неговите кучета овчарски,
те си на кавал разбират,
около кладня ходеха
и жално-милно лаеха...
Просеник, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ); кладня - купен, купчина.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|