|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
старите ора разправят,
че зла са зима задала,
зла зима като зла чума.
Продавай, синко, стадото,
половината, двестата,
ала тристата остави.
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
мамо бре, ти завиднице,
аз съм си, мамо, пригласил
петстотин купи със сено,
хиляда кила кърмило.
Гледа ги Стоян, храни ги,
до сред ги зима изкара,
силно му стада замряло,
замряло, запустиняло.
Ни коли Стоян, ни дере,
най ги на купен правеше,
Ваклечка купен заправи,
вакъл го овен завръвчи,
че седна Стоян отгоре,
засвири Стоян жалната,
жалната, още милната,
кавал му свири-говори:
"Слушайте, хора селяни,
и всички мои родове,
проклет да бъде, да бъде,
който майка си не слуша!"
Пресяка, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|