* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не зазимявай туй стадо,
туй стадо, тая сюрия,
че е зимата лошава,
не може я, синко, изхрани.
Стоян мама си думаше:
- Мене ме еня, не еня,
аз съм си, мамо, приготвил
сто кола сено зелено
и сто крини ечемик.
Хранил си Стоян, изхранил,
до сред ги зима изкарал.
Хвана стадото му да мре;
прави ги Стоян на купен,
най-сетне му умря вакъл овен, -
с вакъл овен го завърши.
Че вземал медни кавали
и се на купен покачил,
и жално-милно засвирил.
Кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019