* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Ходиш ли, синко, в черкова,
слушаш ли, синко, попове,
попове, още даскали,
как четат, синко, как пеят -
таз зима, таз година
голяма зима ще стане.
Ти имаш овце хиляда,
та продай овце петстотин,
та купи сено, ечемик,
че стадото си изхрани!
Стоян майка си не слуша,
още петстотин накупи,
станали хиляда й петстотин.
Голяма зима захвана,
храни ги Стоян, гледа ги,
до среди-зима ги изхрани;
ечемика му се довърши,
сеното му се привърши,
стадо му гладно блекнало -
гладно и жадно измира.
Стоян го на куп твареше,
със меден кавал засвири:
- Който мама си не слуша,
клета му й душа, проклета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019