* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Завала Стоян, завала,
завала, завалията!
Завъдил стадо голямо.
Че гласи Стоян, че трупа,
триста ми кила гълъби,
петстотин кила ечемик.
Рани ги Стоян, зоби ги
сред-зима до Танасовден
нали се зааре свършило
чуди се Стоян мая се.
Чуди се Стоян, мая се, -
с какво стадо да нахрани?!
Почнало стадото да мре,
ни дере Стоян, ни хвърля,
на три ги купа трупаше.
Всичкото стадо измряло,
само овена останал,
и той из кошари ходеше
и жално-милно блееше...
Нали на Стоян домиля
и той му глава отряза,
че си купове довърши
и на мама си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
я ми дай мале, кавала,
на стадото да си посвиря,
на мойто стадо умрялото!
Като взема Стоян кавала,
кавал му свири-говори:
"Боже ле, вишни високи,
ти виждаш, Боже, широко!
Я ми дай, Боже, помогни,
топли ветрове да духат,
буйни снегове да стопят,
дребни дъждове да идат,
зелена трева да никне,
и мойто стадо да издигне!"
Нали е Божа работа, -
топли ветрове духнали,
топли ветрове духнали,
буйни снегове стопили,
дребни дъждове ударили,
зелена трева никнала,
Стояновото стадо издигнало!
Всичкото стадо станало,
само овена останал,
само овена останал,
защото му глава отрязана.
Стоян мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, кавала,
на овена да си посвиря!
Кат взема Стоян кавала,
кавал му свири-нарежда:
"Боже ле, вишни високи,
я ми дай, Боже, помогни,
че ми овена издигни!
Ако ми овен издигнеш,
краката му ще посребря,
рогата му ще позлатя!"
Нали е Божа работа,
че му овена издигнал!
Той му краката посребрил
и му рогата позлатил,
че му стадото поведе
и го на паша изведе...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019