* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Завала Стоян, завала,
завала, завалията,
завъдил стадо голямо,
че гласи Стоян, че трупа
триста ми кила гълъбе,
петстотин кила ечемик.
Рани ги Стоян, зоби ги
сред-зима, до Танасовден.
Нали се заре свършило,
чуди се Стоян, мае се
със какво стадо да храни.
Почнало стадо да умира.
Не дере Стоян, не хвърля,
на три ги купа трупаше.
Всичкото стадо измряло,
само овена останал.
Чуди се Стоян, мае се
как ще купове довърши.
На овен глава отрязал,
че си купове довършил
и на мама си продумал:
- Я ми дай, мамо, кавала,
със кавал да си посвиря
на мойто стадо умряло!
Кат взема Стоян кавала,
кавал му свири, нарежда:
- Божне ле, вишни-високи,
ти виждаш, Боже, широко,
я ми дай, Боже, помогни,
топли ветрове да духнат,
буйни снегове да стопят,
дребни дъждове да идат,
зелена трева да излезе
и мойто стадо да издигне!
Нали е Божа работа,
топли ветрове духнали,
буйни снегове стопили,
дребни дъждове ударили,
зелена трева изникнала,
Стояновото стадо издигнала.
Само овена не станал,
че му й глава отрязана.
Стоян си кавал пак взема,
кавал му свири, нарежда:
- Божне ле, вишни-високи,
ти виждаш, Боже, широко,
ако ми овен издигнеш,
рогата ще му позлатя,
краката ще му посребря!
Нали е Божа работа,
и му овена издигнал,
и той си стадо поведе
и го на паша изкара.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019