* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не зазимявай туй стадо,
че ще е люта зимата,
зимата и годината.
Не мож си стадо иззими,
на лято да го проводиш!
Стоян си мами думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
ази си имам, майко ле,
петстотин купи със сено,
хиляда крини ечемик
и два лъга бучи габъри.
Стоян майка си не слуша.
Зазими стадо голямо,
завеяха буйни ветрове,
заваляха бели снегове,
захвана Стоян да храни,
изхрани купи големи,
зимата си й пак зима!
Иззоби Стоян ечемик,
захвана стадо да чеме,
да чеме стадо, да гине.
Стоян из стадо ходеше,
бистри си сълзи ронеше,
не коли Стоян, не дере.
Стоян си кола стягаше,
ритли на кола слагаше,
с железни вили товари
и ги на край село изпъжда,
на купни ги кладеше.
С мурга ги дзвиска закладе,
с вакъл ги овен изкладе
и си на купен поседна,
с меден си кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Да не е просто човеку,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019