|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Помамил ми й чобан Добри,
хей Добре, Коладе ле,
мой Добре, Коладе ле,
помамил ми сиво стадо,
татък долу по мерите,
по мерите, по къшлите.
Срещ' му иде Божа майка:
- Ой те тебе, чобан Добре,
къде водиш това стадо,
по туй време по Колада, -
ще захване дребен дъждец,
дребен дъждец, ситен снежец,
ще измокри сиво стадо!
Отговаря чобан Добри:
- Ой те тебе, Божа майко,
аз си имам триста кила,
триста кила дребно сенце,
и си имам триста крини,
триста крини, дребен ечемик!
Че захвана дребен дъждец,
дребен дъждец, ситен снежец,
че захвана чобан Добри
да си храни сиво стадо,
че си свърши зехирята...
Че захвана чобан Добри,
че захвана да му мори,
да му мори сиво стадо, -
на денка ми по дестина,
на седмица по стотина.
Че остана чобан Добри,
че остана с меден кавал,
с меден кавал, подкривен калпак...
Козарево, Ямболско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|