* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Огряла е, Кодаде ле,
Тира звезда, Коладе ле,
не огряла земя й небе,
най огряла едно дърво.
Под дървото Нанко чобан,
Нанко чобан с сиво стадо.
Замряло му сиво стадо -
за ден, за нощ по дестина,
за неделя по стотина.
Разсърди се нанко чобан,
че си забра сиво стадо
да го кара по касапи,
по касапи, по джелати.
Срещнала го каменна колца,
в колцата е Божа майка,
Божа майка с Млада Бога.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, Нанко чобан,
я си върни сиво стадо;
не го карай по касапи,
най отвземи от кошута,
от кошута кърма мляко,
че закърми цяло стадо!
Послуша я Нанко чобан,
той си върна сиво стадо,
отвзема си от кошута,
от кошута кърма мляко,
закърми си сиво стадо,
заагни се сиво стадо -
за ден, за нощ по дестина,
за неделя по стотина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019