* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
продай си, синко, стадото,
стадото, синко, двестата,
да ти останат тристата.
Тази е, синко, зла зима,
зла зима, гладна година.
Стоян майка си думаше:
- Тя ако е, майко, зла зима,
аз съм си, майко, нагласил
сто купи сено зелено,
хиляда кила ечемик,
сто кола шума кършена -
пак ще си стадо изкарам.
Храни ги Стоян, гледа ги,
до сред ги зима дохрани,
за една неделя дояли
и на другата замрели.
Ни коли Стоян, ни дере,
най ги на клада кладеше.
Той му се жалба нажали
и на Петкана думаше:
- Петкано, булка хубава,
я ми дай, мари, кавалът,
аз тъжно да си засвиря,
на Бога да се помоля -
за свети Гьорги за курбан!
Като си Стоян засвири,
кавал му свири-говори:
"Проклет да е човек на този свят,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019