* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Чавдаровата майчица,
тя на Чавдара думаше:
- Чавдаре, сино Чавдаре,
макар да съм ти мащеха
една ща дума да кажа,
каквото казват хората -
зла зима щяло да има,
зла зима гладна година.
Ти имаш овце хиляда
продай си, сино, петстотин
петстотин да ти останат
да можеш да ги изкараш.
Чавдар мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се
ази съм, мамо, приготвил
на овца кило ечемик,
а па две - кола със сено.
Хранил е Чавдар, зобил е
първата зима минала.
Втората като преполви,
че му й заеря свършила
среди-зима по Танасовден,
че му овцете замряха
на ден умират дестина,
на на недели - стотина.
Не ги кла Чавдар, не ги дра
най ги на купа натрупа
купата не се доизкупи.
Един му югич остана,
югич със девет звънчета
на югич глава отряза
да се купата изкупи
и пак купата не изкупи.
Чавдар се на купа изкачи
от там се жално провикна:
"Който майка си не слуша,
тъй му овцете измират!"
Извади ножче кръвниче
и се у сърце прободе.
Тогаз се купа изкупи...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019