|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Сино льо, холан, Стояне,
и аз чувам, сино, от хората,
от хората, сино, от комшии,
че щяло да има зла зима,
зла зима гладна година.
Ти имаш овце хиляда -
продай, сино льо, петстотин,
че да отхраниш петстотин.
Стоян майка си не слуша,
че е паднало зла зима,
зла зима, гладна година.
Не ги дра Стоян, не ги кла -
с кърта ги купом натрупа.
Току му стана, остана,
един му вакъл овен,
дето му стадо водеше.
Стоян му криво докривя,
извади медни кавали,
засвири жално, та милно:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"
Горичане, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|