|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Чавдаровата майчица,
тя на Чавдара думаше:
- Чавдаре ле, синко Чавдаре!
Ходиш ли по дюкяните,
слушаш ли, синко, хората,
какво, Чавдаре, хортуват?
Зла зима, сине, ще стане,
зла зима - гладна година.
Я продай, сине, я продай
от овци и от говеда,
че купи, сине, зихире.
Послуша Чавдар майка си -
продаде Чавдар, продаде
овците половината,
овците и говедата,
че купи Чавдар зихире -
петдесет кола със сено
и петдесет кила ечумик.
Хранил ги Чавдар, хранил ги,
пак му зихире свършило
и му стадото измряло.
Той ги на купен натрупа,
че взема медни кавали -
жално си, милно засвири,
сълзи му кавал обливат...
Че свирил Чавдар, че свирил
два дни ми стана и два вечера -
пак му стадото побляло,
побляло и повлякло.
Горица, Поморийско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); зихере - храна
за животни.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|