|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Изгряла е ясна звезда,
та огряла земя и небе,
земя и небе, гора и вода
не огряла едно дърво,
под дървото сиво стадо,
сред стадото свит Неделчо чобан,
запропада сиво стадо,
за ден по два по десетина,
за неделя по стотина,
за месеца по хиляда
Помами свет Неделчо,
да му търси лесен цяра,
срещум среща Божа майка.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, свет Неделчо,
къде мамиш туй стадо,
туй стадо по туй време,
по туй време, по Коледа,
че ще падне тънко снеже,
тънко снеже девет педи;
ще ти измори сиво стадо?
- Ой те тебе, Божа майко,
запропада сиво стадо,
за ден по два по десетина,
за неделя по стотина,
за месеца по хиляда,
аз го мамя да му търся,
да му търся лесен цяра.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, свет Неделчо,
негов цяра твърде лесен,
всяка годин на Гергьовден,
по едничко шаре агне!
Тука пеем, - Богу славим!
Глушник, Сливенско; коледна - на домакин овчар (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|