|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
таз зима ще да й голяма,
не ще мож стадо изхрани,
да продадеме тристата,
двестата да си останат.
Стоян майка си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
аз съм си храна пригласил
петстотин купа със сено,
петстотин купа със шума,
хилядо кила ечемик
и петдесе кофи бял ориз.
Хранил ги, Стоян, гледал ги,
хранил ги до среди-зима,
стадо му бяга измира.
Нето го Стоян колеше,
нето го Стоян дереше,
а го на кладня кладеше.
С вакла го овца закладе,
с вакъл го овен изкладе,
че му е на рога е стъпил
и с тънка свирка засвирил,
с тънка свирка чемширка:
- Клета му й душа проклета,
който майка си не слуша!
Езерче, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|