* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Чавдар продума:
- Синко Чавдаре, Чавдаре,
чул ли си, синко, или не,
че се е отдолу задала
зла зима, черната чума;
тя ще тука да дойде,
ти имаш стока голяма -
хайде ми, синко, пристани,
стоката да си продадеш,
парите да им приберем!
Чавдар си мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
като почна стоката да продавам,
нали ще кажат хората -
заборчля Чавдар войвода?
Мама Чавдар продума:
- Синко Чавдаре, Чавдаре,
приготви ли им идаре,
идаре, синко, за зима? -
Чавдар на мама продума:
- Наготвих, мамо, приготвих,
хиляди купи със сено,
триста чувала с кърмило,
петстотин шини лесника!
Храни ги, Чавдар, гледа ги,
цялата зима през зима,
кога на пролет излези,
коне му се изкончиха,
крави му се изтеглиха,
и овце му се изагниха.
Не мина много, ни малко,
стоката лемка намяри.
Започна стока да гине,
ни гине на ден по две- три,
я по двеста и триста.
Ни коли Чавдар, ни дере,
а най ги на куп събира.
Най-после като умира
овена баш ялчиата
с дванайсет чинчета,
с позлатени рогчета,
с тънко руно копринено,
него на куп не тури,
ами го Чавдар отвзема,
и ми го Чавдар занесе
на хайдушката могила,
и си на Лальо думаше:
- Лальо, ле, дете сестрино,
подай ми, Лальо, кавала,
с кавала да свиря, говора,
момини думи да спомня. -
Лальо му кавала подаде,
Чавдар си с кавал засвири,
млади момчета събира.
Харно ми мама думаше:
"Продай си, синко, стоката,
парите да й приберем!"
Лальо ле, дете сестрино,
тя нашета се е видяла,
чобанлък занапред не ми върви,
по нови кярове ще тръгнем,
по нови кярове хайдутлук.
Развявай, Лальо, байрака! -
Сбирали млади момчета,
все отбор да се качалдък,
все отбор да са като Лальо,
а юнаци качалдък.
Че ми ги Чавдар поведе,
цялото лято, пролете,
та ми си Чавдар спечели
до три хазнета жълти алтъни,
и се назаде повръща,
и си във къщи отива.
Той си на порти почука,
почука, още повика:
- Мале ле, стара мале ле,
излез ми порти отвори,
стоката да ми прибереш!
Чавдар си мама лъжеше:
Мамо льо, стара мамо льо,
всичката си стока продадох
и си парите прибрах, -
вземи ги, мамо, вземи ги!
Мама Чавдарю продума:
- Синко Чавдаре, Чавдаре,
лъжеш си, синко, фогаш си,
стара си майка не лъже!
Мене ми хабер пристигна
от гюмюрджински аяни,
че всичката ти стока изгнила,
нови си пътища ти хванал,
нови пътища хайдутлук.
Ала те клетва заклевам -
да не си, синко, обирал,
сиромаси да ходят,
а най да си, синко, обирал
богати и чорбаджии.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019