|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Изгряла ми е ясна зора, Коладе ле,
изгряла ми е вредом поле,
вредом поле, вредом доле.
То не било ясна зора,
най ми било едно дърво,
едно дърво дафиново.
Под дървото сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
край стадото вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо.
Хвана стадо да умира,
да умира, да примира,
на неделя по стотина,
на месеца по хиляда...
Догневя го вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо,
че си събра сиво стадо,
да го кара към кенара,
към кенара, към касапа.
На път срещна свети Гьорги:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
вакъл овчар, млад Неделчо,
(...)
хвана стадо да умира,
да умира, да примира
на неделя по стотина,
на месеца по хиляда;
закара го към канара,
към кенара, към касапа...
Отговаря свети Гьорги:
- Върни си, върни, сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
отбери си морно агне,
отбери го, опечи го;
стани рано на Гергьовден
да нагостиш добри гости,
добри гости, свети Гьорги!
Тебе пеем, вакъл овчар!
Червенци, Провадийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|