* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
не зазимявай, сино Стояне,
с хиляда вакли овчици.
Старите хора хортуват -
зла зима, сино, ще има,
зла зима като зла чума,
стадото ще ти измори.
Стоян майка си думаше:
- Нека е, майко, зла зима,
аз съм си, мамо, приготвил
петстотин кила ечемик,
шестотин кила мамули
стадото да си изкарам
по зелените поляни,
по студените герани.
Зла зима като е хванало
от Никулден до Трифоновден,
че му зайрето довърши. (*)
Стоян майка си продума:
- Я ми дай, майко, кемеря,
кемеря, майко, с парите,
кривака и ямурлука,
да тръгна зайре да търся.
Че си Стояна замина
зайре да си търси.
Девет села изходи
нийде зеере не найде
в десето като отиде
на път са Стоян срещнали
дор трима турци кърджалийци,
че са Стояна хванали,
жив го за дърво вързали
и му парите вземали.
Вечерта като мръкнало,
гадове Стоян намират,
жив го на дърво разкъсали,
само му цървули
и ямурлука останали.
Стояновата майчица,
тя се за Стоян надява
у тях да се завърне,
стадото да си разкара
по зелените поляни
и по студените герани.
Властта си хабер изпраща
на Стояновата майчица,
че са Стояна намерили.
Че си майка отиде,
викнала, та заплакала:
- Стояне, сино Стояне,
твойто сиво стадо
по двори ходи и блее,
то се за тебе надява,
твойте сиви кучета
по двори ходят и вият
стадото да си изкараш,
кучета да си помамиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019