|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Стоян думаше:
- Не зазимявай, Стояне,
толкова стадо голямо,
толкова дребен добитък.
Хората казват, Стояне,
ще падне, мама, зла зима, (2)
зла зима, тежка година,
не можеш ги, мама, изхрани,
не можеш ги, мама, изгледа!
Стоян мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се.
Аз съм си, мамо, пригласил
хиляда купи със сено, (2)
петстотин, мамо, листници.
Храни ги Стоян, гледа ги,
до сред ги зима изхрани.
Силно му стадо замряло,
замряло, запусталяло.
Ни дере Стоян, ни коли,
най ги на купа кладеше.
С вакъл ги югич изкладе
и на купата поседна,
с меден кавал засвири.
Кавал му свири-говори:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!"
Брънеците, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|