* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мило мамино,
не зазимявай, Стояне,
толкова стадо голямо,
толкова дребен добитък.
Ще падне, мама, зла зима,
зла зима, като зла чума,
стадото ще ти измори.
Я продай, мама, петстотин
и петстотин да ти останат,
напролет, когато се изагнят,
пак ще хиляда да станат.
Стоян си мама не слуша,
Стоян си мама думаше:
- Мамо ле, стара майко ле,
аз съм си храна нагласил -
сто купи със сено
и хиляда купи с шума,
на всяка овца по купа,
по купа и по листница.
Храни ги Стоян, гледа ги,
до среда на зима изхрани.
Че му се храна свършила,
че му се стадо измряло.
Ни коли Стоян, ни дере,
най ги на куп правеше.
Най-подир умря Рогуша
със осем звънци сребърни,
деветият - позлатен.
С нея купа направи
и си на купа поседна,
с меден си кавал засвири
и жално си, милно заплака:
"Клета му душа, триклета,
който майка не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019