|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стадото на овчар измира през лоша зима
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
макар съм мама мащеха,
на зло не ще те науча,
не зазимявай туй стадо,
туй стадо синко, голямо,
че ще да й люта зимата,
зимата и годината, (2)
не можеш ги, мама, иззими.
Стоян мами си думаше:
- Ти за мен да се не кахъриш,
аз съм си храна приготвил -
дванайсет купи със сено,
хиляда кила ечемик,
два лъга бучи габъри,
трети лъг суха калина!
Стоян си стадо зазими,
зими го Стоян, иззими,
до сред го зима иззими,
захвана стадо да гине.
Стоян си викна заплака
как да стори, направи,
като ще дойдат писари,
писари и бегликчии,
кокво ще Стоян да казва,
като му стадо изгина.
Пак го майка му научи:
- Я недей плака, Стояне,
я сбирай, мама, прибирай,
на вакли овни рогата,
на ялови дзвизки кожите,
па ги на купен заклади,
и го със рога завърши,
като си дойдат писари,
писари и бегликчии,
ти ще ги, мама, заведеш
кожите да си изпишат,
кожите, още рогата.
Стоян майка си послуша,
захвана кожи да сбира
и ги на купен закладе.
Кога е било през марта,
че са писари тръгнали,
писари и бегликчии,
вред са по село ходили
ходили и са писали (2)
у Стоянови отишли
и те Стояна питали:
- Де ти, Стояне, стадото?
Че той си Стоян заплака
и ги при купен заведе...
Бериево, Севлиевско; хороводна (Стоин-ССБ 1931, № 923); каириш
- кахъриш.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|