|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
Майка Марето изпрати
долу в долния манастир
да се научи Марето
църковни песни да пее,
църковни писма да пише.
Не се научи Марето
църковни песни да пее,
църковни писма да пише,
а се научи Марето
любовни песни да пее,
любовни писма да пише.
Калугер Марии думаше:
- Ти не си за калугерица,
че ти е тънка снагата,
че ти е бяло лицето
и ти са вити веждите.
Черната земя, Маре,
"сполай" не казва.
Дай ги на мене, миличка,
"сполай" ще кажа и ще се радвам!
Завет, Исперихско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|