|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
Юнак девойки, девойко, юнак девойки,
тихо говори, девойко, тихо говори:
- Кога те питам, право ми кажи,
право ми кажи, та ме не лъжи -
за кого държиш твое бяло лице,
твое бяло лице, твоя тънка снага,
твоя тънка снага, твои черни очи,
твои черни очи, твои тънки вежди,
твои тънки вежди, твоя руса коса?
Кажи ми, кажи, ку ги продаваш,
ку ги продаваш, аз да ги купя!
А девойка му тихо говори:
- Кога ме питаш, юначе, право да кажа,
за кого държа моя тънка снага,
моя тънка снага, мое бяло лице,
мое бяло лице, мои черни очи,
мои черни очи, мои тънки вежди,
мои тънки вежди, моя руса коса -
държа ги, държа, за черна земя,
за черна земя, за бяла плесен!
Войнягово, Карловско; жътварска (СбНУ 46/1953, № 347 - "Девойка
пази снагата си за земята"); цялата песен се изпълнява по модела на първия
стих.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|