|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Ой, мори, моме, калугерицо,
отдавна ли си калугерица?
- Ой, лудо, лудо, лудо, та младо,
ни съм отдавна, ни съм отскоро -
това е лето, лето девето,
тая е есен, есен десета.
- Ой, мори, моме, калугерицо,
за кого чуваш белокожо лице?
- Чувам го, лудо, за черна земя.
- Ех, мори, моме, калугерицо,
черната земя "халал" не вика,
"халал" не вика, "сполай" не чини.
Дай го на мене, "халал" да речем,
"халал" да речем, "сполай" да чина.
Соволяно, Кюстендилско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|