|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Като, Катице калугрице,
дали си отдамна калугерица?
Я та им вели, лю й говори:
- Варай, селяни, вий мои селяни,
ни съм отдамна,
ни съм отскоро калугерица.
Откога биеше върлата чума,
църна панукла в нашто село,
тая ми закачи мой баща,
и ми я собра моя мила майка,
и ми изчука мили братя,
и ми я собра рода и роднини...
И азе оттогай очи ми са чернели,
и да отидох в голем манастир,
и да се чиних църна калогрица.
неуточнено, Солунско-Серско - Гърция (Веркович-Лавров 1920, №
180; =Верковиќ 2/1985, № 180); трансформирана; калугрица, калогрица - калугерица.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|