|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Отдавна ли си, момне ле, момне, калугерица?
- Не съм отдавна, байно ле, бачо, нито от скоро,
девет години калугерица, а десетата - игуменица.
- За кого носиш таз тънка снага?
- Нося я, нося за черната земя.
- За кого носиш тез черни очи?
- Нося ги, нося за черната земя.
- За кого носиш тез вити вежди?
- Нося ги, нося за черната земя.
- Черната земя, "сполай" не казва,
"сполай" не казва, нито се радва.
Дай ги на мене - "сполай" да кажа,
"сполай" да кажа, да им се радвам,
да им се радвам и ги любя.
Смочан, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|